Школó по занаяти „Постоянството постига идеята“
Школóто по занаяти „Постоянството постига идеята“ е инициатива на Народно Читалище „Светлина – 1861“. Заниманията се провеждат в двора на къща-музей „Чирпанлиева къща“. През лятото на 2023 година се осъществиха обучения по ковачество и ножарство, кене и българска бродерия, тъкачество на хоризонтален стан и на номадски стан, свиркарство, грънчарство и кошничарство. За да може знанието за автентичните народни занаяти и съществуващите майстори да достигне до повече хора, създадохме и видео поредица за занаятите, която Ви представяме тук.
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“ – 2022 г.
КОВАЧЕСТВО
Ковачеството е представено от майстор – ковач Стефан Чаков. Участниците в обучението имаха възможност да хванат чука и под вещото ръководство на Стефан Чаков да учат първи стъпки в ковашкия занаят. Майстор Стефан Чаков бърка в огъня без страх. Движенията са отмерени със прецизна точност, човек би си помислил, че занаятът е станал цялата му същност. Пристъпва към работа с уважение, разбиране, мъдрост и с „Бога напред“.
Стефан Чаков е бил 11 годишен, когато започва да се навърта край ковачите в тогавашното ТКЗС. Постепенно навлиза в занаята, усвоявайки тънкостите с търпение и постоянство. За своята работа, когато някой го попита как се определя казва с присъщата си скромност, че е на най- ниското стъпало в йерархията на ковачеството и ножарството – „селски ковач“, и това, докато из под чука му се появява поредното нежно метално листенце или следващото творение изпод чука му. Стефан Чаков не само смайва с любовта си към занаята, но и създава приемственост в лицето на сина си и вече множество чираци и калфи.
КЕНЕ
Гледайте майстор Йорданка Николова и научете повече за кене. Кене е изящна дантела, която се изработва с игла за шиене и конец върху парче плат. Използва се за украса на покривки за легло и маса, кърпи. С тази дантела са украсени ризите, кърпите за глава, в някои райони и престилките в българската национална носия. Кенетата с флорални и анималистични елементи се използват за украса на огърлиета, кърпи, забрадки, бельо. Среща се и в други страни по света, но там е известна с различно име. Вещите в занаята твърдят, че техниката е лесна за преподаване и усвояване. Основният елемент е възел, който завързва конеца с помощта на игла, в която е вдянат, някъде я наричат вид бродерия.
Майстор Йорданка Николова е сред малкото жени, които продължават традицията, предавайки я в съвремието ни.
ТЪКАЧЕСТВО
“Тъкането е магия, вълшебство е работата с цветовете, работата с различните текстури и видове прежди. Уникално е, все едно раждаш дете всеки път. Това е пътешествие вътре към мен, което споделям с хората около себе си“ споделя майстор – тъкач Елица Максимова.
Тъкачеството е един от най-старите занаяти с многовековни корени по българските земи, отвеждащи ни още в далечното VI-то – V-то хилядолетие преди Христа. Тъкането възниква заедно със земеделието и е бил единственият начин за изработка на дрехи, постелки (черджета, черги), одеяла и други. За да може да се създаде тъкан се използва тъкачен стан, биват два вида: хоризонтален и вертикален и от получената тъкан се изработват различни текстилни изделия.
И както казва Елица, нека се включим в това цветно пътешествие и се потопим във вълшебството на тъкачеството!
СВИРКАРСТВО
Майстор Цвятко е възпитаник на СМУ Широка лъка, свири на гайда, кавал, двоянка, дудук, цафара и има златни ръце.
Изследва връзката между изображенията на древните музикални инструменти и настоящите. Внася нововъведения в музикалното изкуство, като увеличава обема от тонове на духовите инструменти.
Майстор Цвятко споделя, че корените на древния занаят са поставени още от самите овчари, когато те са били със стадата високо в планината. С пастирите е имало и малки деца, които са виждали, как големите свирят на кавали. Проявяващите интерес малчугани са правели и за себе си музикални инструменти, като за целта са използвали клоните на свирчовината (дървото на бъза) с идеята да не унищожават цялото дърво.
„Отрязвали са по-дебели клони, пробивали са ги вътре, понеже сърцевината на свирчовината е почти куха, а дървото издържа на атмосферни влияния и не се цепи, след което са ги издялквали под определен ъгъл. По този начин се образувал звук, който излизал от оформения къс дърво. Този инструмент се е наричал цъфарка или овчарска свирка, а децата за първи път са просвирвали на него. С времето като станели по-големи и им пораснат достатъчно пръстите се прехвърляли на по-големите кавали.“, казва майсторът.
В онези времена мелодииите се предавали основно от по-възрастните към по-младите. Те от своя страна изслушвали мелодията и започвали да правят опити да я възпроизведат, защото не позвали нотите, от които да се водят.
Още като ученик майсторът проявева интрес към този вид инструменти, започвайки да прави корекции първо по неговата лична гайда. С времето се захваща и с по-сериозна изработка на гайдуници, пискуни и различни детайли, а след това и на цели гайди, кавали и други духови инструменти.
Гледайте видеото, за да научите повече как се извайват музикалните инструменти от дърво и да се потопите в най-красивите мелодии!
ГРЪНЧАРСТВО
с майстор Деси Владовска в двора на Етнографски музей „Чирпанлиева къща“.
Майстор Деси Владовска е завършила в училището за приложни изкуства в град Троян – профил грънчарство, живее и работи в Търновското селце – Раданово и повече от 20 години се занимава с керамика. Изделията ѝ са изработени от червена глина, това е материал, който се добива в чист вид и не се налага да се слагат добавки за подобряването на качеството му, достатъчен е за изработката на глинен съд. Изпича се на висока температура, благодарение на която всичката органика изгаря, тоест няма вредни отлагания и процес на гниене. При изпичането прави кристална решетка, сходна с тази на планинския кристал, благодарение на силициевия оксид. Глината съдържа частици магнетит, материалът, който притежава способността да отблъсква и привлича, с това си свойство пречиства и обогатява храната.
Гледайте видеото за да научите повече за кристалните решетки на грънчарството и за това как да изваете красиви съдове от глина!
КОШНИЧАРСТВО
Майстор Станко Киров от град Българово усвоява и прилага разнообразие от автентични и съвременни техники на плетене в кошничарството и ни удивява с един невероятно красив занаят на изчезване. Обича усещането от създаването на всяко свое ново творение и се изпълва с чувство на удовлетвореност от вече изработените си изделия от естествени материали като ракита, върба, ратан и друг.
Основна мотивация на майстор Станко Киров да участва в Школото е да намери хора, на които да предаде занаята, за да остане за поколенията. Той е единия от може би тримата майстори в България, които владее занаята до съвършенство. Тази година Станко Киров представи страната ни на международния форум за плетене и кошничарство и спечели награда в категория абстрактна форма и декорация.
Заповядайте да гледате видеото и да се потопите в чудния свят на плетенето.
Проведените обученията бяха без такса, обръщаме се към всеки който желае да ни подкрепи, да се включи с дарение за каузата. „Изграждане на навес за Школó по Занаяти“ – Ето как
https://shipka.info/etno-komplex-chirpanlieva-kashta-shipka
Проектът е реализиран с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“ по програма „Едногодишен грант“ – 2022 г.
Още по темата:
В кръга на Паневритмията се събраха шипченци и гости на града
В магията на тъкачество на хоризонтален стан с майстор Елица Максимова
Майстор Станко Киров запозна малки и големи със занаята кошничартво
Майстор Цвятко Цвятков показа тънкостите на занаята свиркарство в Шипка
