Първи впечатления от България и Казанлък: доброволците разказват

Сесилия Бириндели от Италия, доброволец по програма „Европейски корпус за солидарност“

Наскоро започнах проекта „Екологията като начин на живот“ по програма „Европейски корпус за солидарност“, свързан с екологията, заедно с посрещащата организация Младежки център за развитие-взаимопомощ, базирана в Казанлък, България.

Пристигнах в България на 24 септември, кацайки в София – столицата на страната. Престоят ми в града беше кратък, но веднага ми даде първа представа за място, което е едновременно динамично и дълбоко свързано с традициите.

Нямах възможност да опозная София много, но още тогава усетих енергията ѝ като столица – оживени улици и архитектура, която съчетава модерни, исторически и градски елементи. Надявам се да се върна отново в столицата и да посетя и други български градове, за да развия по-дълбоко разбиране за българското общество.

Най-силно впечатление през първите дни ми направи пътуването от София до Казанлък. Бях поразен от природните пейзажи – планини, издигащи се в далечината, и широки долини, които създаваха усещане за спокойствие. Българската природа изглежда съчетава красота и контраст – място, където природата съществува в хармония с малки села и градове, отразяващи както история, така и съвременност. Идвам от Италия и тази широта на природата ми създаде усещането, че навлизам в пространство, където природата има важна роля.

Още от самото начало забелязах и гостоприемството на хората, които срещнах. Всеки беше любезен и готов да помогне, дори когато комуникацията не беше лесна. Не всички говореха английски език, но това не се оказа пречка. Напротив – то насърчаваше искреното усилие и от двете страни да намерим други начини да се разберем. Усмивките и жестовете станаха част от общуването, което създаваше топла и приветлива атмосфера. Често се казва, че първото впечатление от една страна зависи от нейните хора – и в този смисъл България ми подари едно много позитивно начало.

Самият език е интересно предизвикателство. Българският, с кирилицата си, е доста различен от италианския език. Може да изглежда труден (и от моя гледна точка наистина е), но като го чувам ежедневно около мен, ми става любопитно да науча поне няколко основни израза. Макар английският език често да се използва в международна среда, вярвам, че усилието да се доближиш до националния език е важна част от опознаването на дадена страна.

Храната е друг елемент, който започна да ме запознава с българската култура. Тя често е начин да се разбере повече за традициите, семейните навици и идентичността на едно общество. За мен опитването на типични български ястия не е само въпрос на вкус, а и начин да се свържа с ежедневния живот на хората тук. Очаквам с интерес да продължа това „вкусово“ пътешествие през следващите седмици.

Макар престоят ми в България едва да е започнал, тези първи впечатления вече ми дават усещане за разнообразието на страната. От една страна – природната ѝ красота, от друга – топлината и откритостта на хората. В същото време културното измерение се откроява чрез архитектурата, езика, храната и други аспекти – всичко това, което хората носят в себе си и което ги прави такива, каквито са.

Убеден съм, че е невъзможно напълно да разбереш дадена култура, ако не си част от нея. Въпреки това, връзката с хора от различни среди ми помага да израствам и да разширявам мирогледа си – нещо, което се стремя да правя и бих искал да продължа и в бъдеще.

В заключение, първите ми дни в България бяха изпълнени с открития и любопитство. Пристигането в нова страна винаги носи едновременно вълнение и известна несигурност, но тук открих приветлива среда, която прави процеса по-лесен и по-смислен. Надявам се да имам възможност да опозная повече градове и региони, да науча повече за българската история и култура и същевременно да задълбоча разбирането си за обществото.

Най-вече се надявам да използвам тази възможност не само за да науча от страната, но и активно да допринеса чрез проекта по ЕКС, в който участвам. България вече ми даде обещаващо начало и очаквам с нетърпение всичко, което предстои.

Карине Манасян от Армения, доброволка по програма „Европейско корпус за солидарност“

Пристигането ми в България за моя проект по програма Европейски корпус за солидарност в Еко център „Зелена Европа“ на сдружение „Младежки център за развитие-Взаимопомощ“ беше едно от най-специалните и значими преживявания в живота ми. Още от първия ден бях очарована от красотата на природата, очарованието на архитектурата и спокойния ритъм на селския живот. Като човек, който винаги е обичал сградите и техните истории, бях запленена от традиционните български къщи – с техните дървени детайли, червени покриви и начина, по който се вписват хармонично в пейзажа. Всяка улица, всеки двор носеше своя тиха поезия – отражение на дълбоката връзка на страната както с историята, така и с природата.

Едно от най-запомнящите се преживявания беше посещението ни в Казанлък – град, известен със своите рози, символ на красота, любов и мир. Преди да дойда тук, свързвах Казанлък единствено с прочутата Долина на розите и нейното нежно ухание. По време на посещението обаче открих и друга страна на града, за която не знаех – огромната оръжейна фабрика, една от най-големите в България. Имахме възможност да я посетим, и преживяването ме впечатли дълбоко. Да видя това място отблизо ме накара да осъзная колко силно могат да съществуват контрастите едновременно – мекотата на розите и твърдостта на метала, мирът и силата, красотата и индустрията.

И все пак, Средногорово се превърна в мястото, което ми стана най-скъпо. Селото, обгърнато от меки хълмове и безкрайна зеленина, излъчва усещане за простота и спокойствие, което търсех отдавна. Всяка сутрин се будех от песента на птиците и нежното мяукане на котките пред прозореца ми. Свежият въздух и тишината ми носеха усещане за вътрешен мир. Разхождайки се из селото, се възхищавах на червените керемиди, цъфналите цветя – особено розите пред къщите – и усмивките на хората, които минаваха покрай мен. Разходките ни с приятел из полята и горите се превърнаха в моменти на истинска свързаност – не само с природата, но и един с друг.

Българските планини също докоснаха сърцето ми дълбоко. Тяхната тиха сила и зашеметяващи гледки ми напомниха за родината ми – Армения, която също е обградена от планини. Да видя тези върхове ме накара да се почувствам у дома в чужда земя – сякаш самата природа ми шепнеше нещо познато. Винаги съм обичала планините – те ми носят мир, вдъхновение и усещане за принадлежност.

Друг проект по програма „Еразъм+“ с наименование „Екологията като начин на живот“ се проведе в курорта Пампорово – зашеметяващ планински район, заобиколен от гори и свеж въздух. Да бъда там с участници от Испания, Италия, България и Португалия направи преживяването още по-специално. Много обикнах тези хора – тяхната доброта, откритост и положителната енергия, която носеха всеки ден. Заедно изследвахме Пампорово, споделяхме смях, истории и незабравими моменти, които направиха престоя ни истински вълшебен.

Когато се обръщам назад към времето, прекарано тук, осъзнавам, че България ми даде повече от спомени – тя ми даде чувства, уроци и по-дълбока благодарност към простата красота на живота. Ще запазя приятелствата, които създадох, спокойствието, което открих, и вярата, че истинската промяна винаги започва от самите нас.

Сега, когато проектът в Пампорово приключи, отново съм в Средногорово, сред неговите спокойни хълмове и мирна природа. Този път се чувствам още по-свързана с това място. Имам повече време да изследвам България и продължавам да откривам нови кътчета от нейната красота.

България продължава да ме изненадва и вдъхновява. Това е страна на контрасти – на рози и оръжия, планини и долини, традиции и модерност – и въпреки това всичко съществува в баланс. Това, което остава най-силно в мен, не е само красотата, която съм видяла, а и чувствата, които тя е събудила: мир, благодарност и по-дълбоко разбиране за простите чудеса на живота. Където и да отида след това, ще нося със себе си тези впечатления, заедно с приятелствата, спомените и тихите моменти, които направиха това пътуване незабравимо.