Добри екологични практики в моята страна
Пристигането ми в България за краткосрочния ми ESC опит ми даде не само възможност да открия нова страна, но и да се замисля върху това как аз самият се отнасям към природата и екологията като цяло. Животът в различна среда, дори само за няколко седмици, естествено води до сравнение — не за да се реши коя страна е по-добра или по-лоша, а за да се наблюдават различните начини, по които хората се свързват със заобикалящата ги среда и се грижат за нея.
В Италия екологичната осъзнатост нараства стабилно през последните години. Рециклирането е широко разпространено, обществените дебати за устойчивостта са чести, а много местни общности се стремят да насърчават по-зелен начин на живот. Въпреки това, както и в много други страни, все още има дълъг път напред. Понякога хората са наясно с екологичните проблеми, но им е трудно да превърнат това осъзнаване в ежедневни навици. Според мен това е едно от най-големите предизвикателства на екологията днес — как да превърнем добрите намерения в постоянни действия.
Екологичната осъзнатост не е само въпрос на индивидуално поведение, а и резултат от колективни инициативи. Много общини подобряват системите за разделно събиране и рециклиране на отпадъците, а проектите, свързани с кръговата икономика, придобиват все по-голямо значение, особено в градове като Торино и Милано. Развитието на устойчивата мобилност, биологичното земеделие и енергийните общности, базирани на възобновяеми източници, отразява нарастващото желание на хората да живеят по-отговорно и в хармония с природата. Някои движения, заедно с местни организации, продължават да обучават хората относно значението на опазването на околната среда. Тези примери ми напомнят, че екологичната промяна започва с малки, последователни действия, които с времето водят до голяма промяна.
Отвъд националните политики и местните инициативи, много организации и млади хора в Италия предприемат конкретни стъпки за насърчаване на екологичното съзнание в ежедневието. Екологични асоциации като Legambiente и WWF Italia организират почиствания на плажове, засаждане на дървета и кампании за защита на биоразнообразието и намаляване на замърсяването с пластмаса. В същото време младежки движения като Fridays for Future Italy се превърнаха в символ на гражданска ангажираност, мобилизирайки хиляди ученици да изискват по-амбициозни екологични политики и сами да възприемат по-зелен начин на живот. В много училища и университети студентите създават малки проекти, за да направят институциите си по-устойчиви (например чрез обособяване на зони за рециклиране, намаляване на употребата на хартия и организиране на работилници за климатичните промени). Местни групи също експериментират с градски градини и общностно компостиране, превръщайки неизползвани пространства в зелени зони, където хората могат да отглеждат храна и да обменят знания. Тези инициативи, макар и понякога малки по мащаб, отразяват по-дълбока културна промяна: екологията все повече се възприема не само като научен или политически въпрос, а като ежедневна практика на грижа, сътрудничество и споделена отговорност.
Най-силно ме впечатлява това, че екологията — както в Италия, така и в България — зависи не само от правилата и системите, но и от отношението на хората. Малки жестове като използването на по-малко пластмаса, намаляването на отпадъците, уважението към животните и оценяването на ритъма на природата могат с времето да доведат до дълбока културна промяна. Когато разговарям с местни хора или с други доброволци тук, осъзнавам, че мотивацията ни е сходна: всички искаме да живеем по начин, който уважава околната среда, дори пътищата и контекстите ни да са различни.
За мен екологията не е само защита на околната среда; тя е и въпрос на емпатия и свързаност. Тя означава да признаем, че всяко живо същество има роля и стойност, макар често да приемаме това за даденост, защото сме потопени в рутината на ежедневието. Тя означава да бъдем благодарни за ресурсите, които използваме, и да се опитваме — чрез малките си ежедневни действия — да върнем нещо обратно. Това е урок, който нося със себе си от Италия, и който откривам в нов смисъл тук, в България, където природната красота постоянно ми напомня колко крехка и ценна е нашата планета. Вярвам дълбоко, че екологията не е фиксирано понятие, принадлежащо на една или друга държава. Тя е процес на учене, адаптиране и съвместно действие. Независимо дали е в Италия, България или другаде, истински важното е да култивираме осъзнатост и отговорност, започвайки от собственото си поведение и разширявайки го към общността около нас.
Good ecology practice in my country
Coming to Bulgaria for my short-term ESC experience has offered me not only the chance to discover a new country but also to reflect on how I relate to nature and ecology in general. Living in a different environment, even for a few weeks, naturally leads to comparison, not to decide which country is better or worse, but to observe the different ways people connect with their surroundings and care for the environment.
In Italy, ecological awareness has been growing steadily over the past years. Recycling is quite widespread, public debates about sustainability are frequent, and many local communities are trying to promote greener lifestyles. However, like in many other countries, there is still a long way to go. Sometimes people are aware of environmental issues but find it difficult to translate that awareness into daily habits. I think this is one of the most challenging aspects of ecology today: turning good intentions into consistent actions.
Ecological awareness is not only a matter of individual behavior but also the result of collective initiatives. Many municipalities have improved waste sorting and recycling, while projects related to the circular economy are gaining importance, particularly in cities like Turin and Milan. The rise of sustainable mobility, organic agriculture, and renewable energy communities reflects a growing desire to live more responsibly and in harmony with the environment. Some movements, together with local associations, continue to educate people about the importance of environmental protection. These examples remind me that ecological change begins with small, consistent actions which gradually lead to a change.
Beyond national policies and local initiatives, many organizations and young people in Italy are taking concrete steps to promote ecological awareness in everyday life. Environmental associations such as Legambiente and WWF Italia organize beach clean-ups, tree planting events, and campaigns to protect biodiversity and reduce plastic pollution. At the same time, youth movements like Fridays for Future Italy have become a symbol of civic engagement, mobilizing thousands of students to demand more ambitious environmental policies and to adopt greener lifestyles themselves. In many schools and universities, students have created small projects to make their institutions more sustainable (for example, setting up recycling corners, reducing paper consumption, and organizing workshops on climate change). Local groups also experiment with urban gardens and community composting, transforming unused spaces into green areas where people can grow food and share knowledge. These initiatives, though sometimes small in scale, reflect a deeper cultural shift: ecology is increasingly seen not only as a scientific or political issue, but as a daily practice of care, cooperation, and shared responsibility.
What strikes me most is how ecology, in both Italy and Bulgaria, depends not only on rules and systems but also on the attitudes of individuals. Small gestures, such as using less plastic, reducing waste, respecting animals and appreciating the rhythm of nature, can create a deep cultural change over time. When I talk with local people or other volunteers here, I realize that our motivations are similar: we all want to live in a way that respects the environment, even if our paths and contexts are different.
For me, ecology is not only about environmental protection; it is also about empathy and connection. It means recognizing that every living being has a role and a value, although we often take it for granted because we are immersed in our daily routine. It means being grateful for the resources we use, and trying, in our small daily actions, to give something back. This is a lesson I carry with me from Italy, and it finds new meaning here in Bulgaria, where the natural beauty constantly reminds me how fragile and precious our planet is. I strongly believe that ecology is not a fixed concept that belongs to one country or another. It is a process of learning, adapting, and acting together. Whether in Italy, Bulgaria, or anywhere else, what truly matters is cultivating awareness and responsibility, starting from our own behavior and extending it to the community around us.
