Откриха в Казанлък научна конференция “125 години ИМ “Искра”“
В рамките на две дни Казанлък е домакин на Научна конференция „ 125 години Исторически музей „Искра“. Конференцията бе открита от директора на ИМ „Искра“ д-р Момчил Маринов, който в приветствието си изтъкна приноса на този културен институт за съхраняване и популяризиране на културното и историческо наследство на Казанлъшкия край. Участниците в конференцията бяха приветствани и от Владимир Чучумишев – ръководител на Регионалния академичен център в Казанлък.
Научният форум е едно от събитията, с които Историческият музей отбелязва 125 години от своето създаване. Четенията и дискусиите се представят в две секции – „История“ и „Археология“.
В рамките на форума, в двата дни ще бъдат представени двадесет и три доклада. Сред изнесените доклади през първия ден в секция „История“ бяха такива, които са посветени на съхранявани движими културни ценности в музейните фондове, на дарителството като форма на попълването на музейните колекции, на личните архиви като източник на информация за събития от историята ни и за делата на конкретни личности, на колективната памет при отбелязването на годишнини от исторически събития.
Тематиката на докладите , представени в секция „Археология“ са посветени в по-голямата си част на обекти и паметници намиращи се в Казанлъшката котловина – селища от ранножелязната епоха, тракийски гробници, светилища от римския период, крепост от късната Античност. Други акцентират на необичайни биритуални гробни комплекси от класическата епоха, на интересни паметници на тракийската торевтика и на езикови явления в античната литература и реторика.
Докладите през втория ден са обединени около темата за Севт III, неговата столица Севтополис, некрополите на града и историческата рамка на процесите и събитията през елинистическата епоха, в която те съществуват. Един от докладите ще представи животът в долината след края на Севтополис през призмата на паметниците на ювелирството.
Сред участниците в конференцията са имена познати на казанлъшката общественост като проф. Петко Петков от Великотърновския университет, проф. Пенчо Пенчев от УНСС, Венелина Пеева от ИМ “Искра”, проф. Вера Бонева от Великотърновския университет, Чавдар Ангелов от НПМ “Шипка-Бузлуджа”, доц. Георги Нехризов и Диана Димитрова от НАИМ при БАН и др.

