Краеведски четения 2026

В програмата на тридесет и седмото издание на Краеведски четения са включени теми, свързани с Казанлък и региона, индустриалци, видни личности от казанлъшкия край. Интересни и малко известни факти, които да провокират търсенето и намирането на достоверни източници на информация и тяхното популяризиране.

Идеята на организаторите е привличането на повече млади участници с интереси в различни сфери на познанието. Подобни форуми са изключително полезни във времето, когато комуникацията между хора, дори с еднакви интереси, все по-често става чрез новите технологии и Интернет. Но общуването на живо и споделянето и обсъждането на идеи не може да бъде напълно заменено.

Деян Пехливанов завършва икономика в London School of Economics в Лондон, където в момента работи в сферата на финансовите услуги. Интересът му към казанъшкия регион е свързан с неговите корени – баба му Лиляна е от Казанлък и от малък му е разказвала истории за града и неговите забележителни личности. Деян е наследник на Пюскюлевия род. Представители на тези предприемчиви българи са се занимавали с „яхнаджийство” – занаят, характерен за района на Енина и Казанлък. Яхнаджийството представлява маслодобив, като яхната е работилницата, където се произвежда шарлан (масло от орехи). Представителите на този род са изключително находчиви и благодарение на материалното благополучие, имат възможността да пратят членове на семейството да учат в чужбина с цел да разработват нови и иновативни начини на производство на масло, както и да построят фабрики от Стара Загора до София.

Любомир Михайлов е урбанист от град Пазарджик, който през 2012 г. завършва своята магистратура в УАСГ – София. В момента се занимава професионално с европейски проекти. Неговите основни интереси са свързани с Българската възрожденска архитектура, като проявява специален интерес и към старата архитектура на Казанлък. Посещавал е няколко пъти града с изследователска цел да снима и изучава местните архитектурни забележителности. Неговата тема е: „Още за казанлъшката възрожденска жилищна архитектура“.

Стефан Бозаджиев ще разгледа някои от запазените обществени жилищни сгради в централната градска част на Казанлък, строени през втората половина на 19-ти и първата половина на 20-ти век. Темата му цели да хвърли светлина върху някои от запазените казанлъшки сгради, както и да отвори дискусия за запазването на паметта, в частност чрез призмата на няколко казанлъшки сгради и техните собственици и обитатели. Желанието на автора е тези локации да се превърнат в своеобразни топоси на незабравата, в контрапункт на социалната амнезия.

Доц.д-р Петранка Неделчева е археолог, преподавател в Нов български университет и ръководител направление в Национален исторически музей. Участвала е в много международни експедиции като Троя, Ефес, Коринт, а през 2024г.е избрана за член-кореспондент на Американския археологически институт. Нейната тема е за жените в рода и паметта, която съхраняват.
Изтъкнатият общественик и почетен гражданин на Казанлък Стефан Саранеделчев ще допълни информацията за участието на казанлъшките учители и професионалните им сдружения. Ще ни запознае с малко известни факти за връзката на известния български илюстратор Борис Ангелушев и казанлъшкия край. Ще върне спомените за един позабравен доблестен казанлъчанин Тодор Чорбаджиев, депутат през 30-те години на 20-ти век. С неговата решаваща помощ се изгражда и развива подбалканската железопътна мрежа.

Инж. Стефан Папукчиев, първият директор на Музея по фотография ще ни поведе по „Пътят на солта през неолита до Казанлъшката селищна могила”.

Маргарита Папукчиева ще ни запознае с „Историята на изложбите на екслибрисите в Казанлък”.

Мариета Станева е дългогодишен експерт в екипа на Военно-исторически музей София. Предоставя „Още едно доказателство за заслугите на Иван Енчев-Видьо” към Казанлъшкия музей „Искра” и превръщането му в хранилище на паметта със 125 годишна история.

Петя Големанова предоставя „Любопитни факти и истории от миналото на Казанлък”, като посочва, че около 1790г.е разполагал с покрит пазар, където всяка година между Димитровден и Коледа се провеждал голям десетдневен панаир. През 1851г. е издаден турски ферман, който се пази днес в Казанлъшкия музей. С него Османската власт защитавала интересите на местните търговци и занаятчии, като строго нареждала на чуждите търговци да напуснат града веднага след напускане на панаира.

Нови щрихи към родословното дърво на розотърговците „Папазови” ще добави утвърденият ни участник Николай Вапирев.

Младата фотографка Кристина Буюклиева ще представи „Разрез – разказ за бохема-майстор Любо Дудев”. Любо Дудев остави частица от себе си в историята на Казанлък. От неговите ръце бе създадена короната на Царица Роза, символ на красотата, традицията и духа на нашия град.

Ралица Еленкова ще ни разкаже за един казанлъчанин, чийто житейски и професионален път е дълбоко вплетен в историята на най-голямото ни и значимо предприятие – Арсенал АД. Историята на инж.Николай Куцаров – конструктор, преподавател и пионер в организационния процес на дуалното обучение в Казанлък. Той е пример за това как любовта към науката и нестихващия интерес към техниката раждат личности, които променят средата около себе си.

Стелиан Славов и „Архитипи на духовността-в търсене на себе си чрез Иван Милевото творчество”. Това е историята на бележитият български художник от началото на 20-ти век, изрисувал стените на Стоян Стайновата къща – едно творчество от Бел епок, останало и в дигиталната епоха. Според специалистите във вестибюла на къщата стилът на Иван Милев е декоративен, но образите са изключително експресивни.

Теодора Тодорова ще ни върне отново в дневниците на нейния прадядо този път с темата „Спомени на Александър Едрев – Вердела за смъртта на маестро Емануил Манолов и честванията в негова памет”.
Ивайло Мързев ще ни запознае с родовата хроника на рода Мързеви и по-конкретно на Никола Матев Мързев, един изключително ерудиран и уважаван член на казанлъшкото занаятчийско-търговско общество, създател на нов бизнесмодел, адаптиращ ролята на занаятите в индустриалния 20-ти век. Човек с безупречна репутация, обществено доверие и финансов авторитет, радетел на духа и образованието.

Христо Ангелов ще ни разкаже от първо лице за „Поклоническата експедиция до остров Свети Ахил и гроба на цар Самуил”, малко след поместването на тленните останки на цар Самуил да бъдат върнати и положени в стари нния храм „Света София”.

Кремена Иванова ще внесе нова светлина върху богатата икономическа и обществена дейност на казанлъшката популярна банка, една институция със значителен принос за развитието на града.
Най-възрастният ни участник г-н Христо Гъдев, който наскоро навърши достолепните 93 години, дългогодишен на Механото както е известна ПГ „Иван Хаджиенов”, ще представи факти от „участието на шипкалии в Новомахленското въстание през 1876г.”

Г-жа Янка Найденова ще ни разкаже повече за 143 годишната история на педагогическото училище – първото в Източна Румелия, което подготвя плеяда добре образовани учители за цяла България. Негов правоприемник е днешната ПХГ „Св.Св.Кирил и Методий”, чийто директор е била и г-жа Найденова.

Ваня Денчева и Златина Чорева и „Поглед към Казанлъшката котловина”. Миналата година под това наименование се проведе регионален ученически конкурс. Целта му беше да се популяризират малко известни природни забележителности от този регион.

Минчо Минчев ще представи чрез личността на своя дядо Димитър Американеца събирателния образ на онези българи, които отиват до Америка, за да се върнат отново и да донесат нови идеи за просперитет и икономически растеж.

Представените материали са богато илюстрирани със снимков материал.

Всички участници ще предоставят темите си за публикуване по всички възможни информационни канали.

ОБЩИНА КАЗАНЛЪК
ИСТОРИЧЕСКИ МУЗЕЙ „ИСКРА”
ОБЩИНСКА БИБЛИОТЕКА „ИСКРА”
КРАЕВЕДСКО ДРУЖЕСТВО „ИВАН ЕНЧЕВ – ВИДЮ”
„Пътуване през времето на родния край”
XXXVII К Р А Е В Е Д С К И Ч Е Т Е Н И Я
2026 година
ПРОГРАМА

10:00 ч. – Откриване.Приветствия
10:10 ч. – Стефан Бозаджиев – „По следите на някои казанлъшки сгради и техните собственици”
10:20 ч. – Маргарита Папукчиева- „Историята на изложбите на екслибриси в Казанлък” ;
10:30 ч. – Инж. Стефан Папукчиев – „Пътят на солта през неолита до Казанлъшката селищна могила”;
10:40 ч. – Ралица Еленкова – „Арсеналецът Николай Куцаров – стожер на индустриалната слава на Казанлък”;
10:50 ч. – Стефан Саранеделчев:
1.„Начало на сдружаване на българските учители и казанлъшкото участие в него”
2.”Накратко за един забравен доблестен казанлъчанин.
3.”Борис Ангелушев и връзката му с Казанлъшкия край.”

11:20 ч. – Теодора Тодорова – „Спомени на Александър Едрев – Вердела за смъртта на Маестро Емануил Манолов и честванията в негова памет”;
11:30 ч. – Кремена Иванова – „Ролята на Популярната банка в живота на казанлъчани”;
11:40 ч. – Янка Найденова – „Развитие на казанлъшката гимназия „Св. св. Кирил и Методий”; 11:50 ч. – Кристина Боюклиева – „Разрез – разказ за бохема – майстор Любо Дудев”;
12:00 ч. – Петя Големанова – „Любопитни факти и истории от миналото на Казанлък”;
12:15 ч. – Ивайло Мързев – „Никола Матев Мързев (1875 – 1929) – родословие, обществена дейност и наследство”;
12:25 ч. – 12:45 ч. – Кафе-пауза
12:45 ч. – Ваня Денчева, Златина Чорева – „Поглед към Казанлъшката котловина”;
13:00 ч. – Христо Гъдев – „Участието на шипкалии в Новомахленското въстание през 1876 г.”;
13:15 ч. – Мариета Станева – „Още едно доказателство за заслугите на Иван Енчев – Видю към казанлъшкия музей „Искра”;
13:30 ч. – Любомир Михайлов – „Още за казанлъшката възрожденска жилищна архитектура ”;
13:45 ч. – Николай Вапирев – „Произходът на рода на розотърговците Папазоглу”;
14:00 ч. – Христо Ангелов – „Поклонническа експедиция до остров Св. Ахил и гроба на цар Самуил”;
14:15 ч. – Деян Пехливанов – „Хроники на Пюскюлевия род”;
14:30 ч. – Минчо Минчев – „И тук е Америка, стига да ти се работи.Историята на Димитър Американеца”;.
14:40 ч. – Стелиан Славов – „Архетипи на духовността – в търсене на себе си чрез Иван Милевото творчество ”;
14:50 ч. – Доц. д-р Петранка Неделчева – „Жените, които носят паметта на рода”;

30.10.2026 г. /петък/ Исторически музей „Искра
10:00 часа Мултимедийна зала