На имения си ден – митрополит Киприан служи в Тунис
На 31 август, когато Православната църква отбелязва паметта на Св. свещеномъченик Киприан, епископ Картагенски, Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан отбелязва своя имен ден. По покана на митрополита на Тунис и Картаген Мелетий, владиката служи в храм “Св. Георги” в Тунис.
„За мен е висока чест да отслужа заедно с вас св. Божествена литургия в страната, която винаги ще помни стъпките на св. Киприан Картагенски и мъченичеството му. Земя, носеща дъха и чистотата на християнските сърца, открили с трудове, търпение и жертвоготовност спасителната светлина на Православието Светлите слова, оставени ни от ръката на св. Киприан „В страданията се затварят очите, но небето се отваря, антихристът гони, но Христос защитава. Причинява се смърт, но следва безсмъртие“ дават обективна представа за онази вяра, която не само бушува в душите на тези първи християни от африканския континент, но и привлича благодатта на Св. Дух, за да бъде побит християнският кръст завинаги с кръвта и саможертвата им“, каза в края на службата владиката.
Митрополит Киприан благодари на митрополит Мелетий, посланика ни в Либия г-жа Маргарита Исаева и придружаващият екскурзовод Даниела Керемедчиева, за гостоприемството и добронамереността към делегацията на Старозагорска епархия. „С християнската си обич вие ни показахте на дело наистина“ колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно“ /Пс.132:2/. Нека Бог да въздава сили и здраве на вас, вашите сътрудници и пасомите ви. На многая и благая лета!“, завърши словото си архиереят. Той получи десетки подаръци за личния си празник.
След литургията митрополитите посетиха храма на Св. Киприан в Картаген.
Цялото слово на митрополит Киприан:
„За мен е висока чест да отслужа заедно с вас св. Божествена литургия в страната, която винаги ще помни стъпките на св. Киприан Картагенски и мъченичеството му. Земя, носеща дъха и чистотата на християнските сърца, открили с трудове, търпение и жертвоготовност спасителната светлина на Православието Светлите слова, оставени ни от ръката на св. Киприан „В страданията се затварят очите, но небето се отваря, антихристът гони, но Христос защитава. Причинява се смърт, но следва безсмъртие“ дават обективна представа за онази вяра, която не само бушува в душите на тези първи християни от африканския континент, но и привлича благодатта на Св. Дух, за да бъде побит християнският кръст завинаги с кръвта и саможертвата им.
Наследил катедрата на епископ Донат, още в самото начало на своето светителско служение, св. Киприан се труди неуморно, за да вдъхне духовност на пасомите си и да стопли с християнски добродетели душите им. С любовта и търпението си, като истински духовен пастир, той поучава и дава пример за високонравствен живот не само в своята епархия, но и далеч зад пределите й.
Св. Киприан е стожер и съзидател на Североафриканската църква, както и едно от най-ярките светила на Православната ни църква. Оставените от него писма и съчинения носят за всички вярващи не само утеха, но и спасителни съвети за духовно съвършенство, чистота и смирение.
Неговите богословски послания са вдъхновени от св. Дух, за да ни поднесат духовни думи, така необходими за всяко вярващо християнско сърце. Като създател на каноничното учение за единството на Църквата и нейната йерархична структура, св. Киприан ни завещава в трактата си „ За единството на Църквата“ знаково послание, в което се казва, че разцепленията и разколите в църковните среди са изобретение на дявола и като такива имат гибелни последствия за всички , които прибягват към тях. Мирът и единението между епископа, презвитерите и вярващия народ е пътят към Божията благодат.
Бог допуска служението на св. Киприан Картагенски да бъде във време на гонения и изповедничество, но въпреки теготата на делника, животът му е наниз от дела, разкриващи искрена дълбочина на вярата му, усърдна църковност и неизмерима преданост към Христа Спасителя. Неговият житейски път ни припомня думите на св. апостол Павел: „ С добрия подвиг се подвизавах, пътя свърших, вярата опазих, прочее, очаква ме венецът на правдата, който ще ми даде в оня ден Господ, Праведният Съдия“ /2 Тим.4:7-8/
Днес, в земите на древен Картаген, имахме утехата да отправяме молитви към Всеподателя Бога заедно с вас. Благодарим ви от сърце за гостоприемството и добронамереността към всички нас. С християнската си обич вие ни показахте на дело наистина “колко хубаво и колко приятно е братя да живеят заедно“ /Пс.132:2/. Нека Бог да въздава сили и здраве на вас, вашите сътрудници и пасомите ви. На многая и благая лета!
