„Гласове“: откровенията на едно поколение – авторски спектакъл

Младежката театрална студия „Мая Стоянова“ има удоволствието да представи своя най-нов съвременен спектакъл, озаглавен „Гласове“ – по авторските текстове на младежите от студията.

Дръзки, искрени и вълнуващи гласове ще прозвучат от сцената на Народно читалище „Искра-1860“ в Казанлък. Продукцията събира на едно място талантливи тийнейджъри, които чрез силата на театралното изкуство ще дадат глас на вълненията, страховете и мечтите на своето поколение.

Премиерата ще се състои на 29 май (петък) от 19:00 часа в салона на читалището.

 

ИНТЕРВЮ С РЕЖИСЬОРА ПЕТЪР ПЕТРОВ

• Кой момент от репетициите те накара да усетиш, че „Гласове“ вече не е просто спектакъл, а истинска изповед на едно поколение?

За мен това беше моментът, в който чух за първи път авторските текстове, написани от самите тях – всеки по темата, която го вълнува най-силно в момента. Те го направиха с такава поразителна чистота и искреност, доверявайки ми се напълно. В този миг усетих, че ме възприемат не просто като техен преподавател и ментор, а като човек, пред когото могат да разкрият душите си без страх от осъждане. За това дълбоко доверие и смелост съм им безкрайно благодарен, защото именно техните лични светове превърнаха театъра в истинска изповед.

• Какво най-силно те разтърси в думите и историите на младите хора по време на работата върху спектакъла?

Тяхната искреност, тяхното мислене и дълбокото разсъждение по всяка една от темите. Истински ме разтърсиха изводите, до които са стигнали на база техния житейски опит до този момент. Това са думи силни, докосващи, разсмиващи, но в същото време разтърсващи – един наниз от думи, но точно изстраданите и правилните. Винаги съм вярвал, че словото е оръжие – то може да наранява, но и да възвисява. Чрез „Гласове“ децата доказаха, че са овладели това оръжие съвършено. Те не нараняват, те възвисяват сцената с всяка своя дума.

• Защо според теб днес младите хора са толкова шумни онлайн… и толкова самотни в реалния живот?

Може би това е тяхното средство, техният начин да бъдат чути и видяни. Техният начин да извикат, да изкрещят и да привлекат внимание. В съвременния свят, в който живеем, получаването на внимание вече се случва онлайн – чрез лайка и илюзията, че си харесван. Този дигитален палец се превърна в потупването по рамото, което младите хора не усещат физически в ежедневието си. Точно тук се ражда и голямата самота – когато екранът изгасне, те остават сами в празната стая, без реална прегръдка и без някой, който наистина да ги чуе. Така си мисля, така си го обяснявам, а дали е така – знае ли човек. Големият проблем е, че не само децата, но и възрастните сякаш се отчуждихме физически, а станахме „близки“ онлайн. Намираме се на една крачка разстояние, а се гледаме през студения екран – хмм, парадокс.

• Ако публиката си тръгне само с едно усещане след „Гласове“ — какво искаш да остане в нея?

Искам в тях да остане усещането и надеждата, че след тази вечер, може би, поне едно дете ще бъде чуто малко по-добре от своите родители, близки, приятели. Ако успеем да отворим сърцата на хората в залата и да ги накараме наистина да се заслушат в думите на децата, тогава мисията на нашия спектакъл ще бъде напълно изпълнена.

 

ГЛАСЪТ НА МЛАДИТЕ АКТЬОРИ
Истинската магия на сцената се ражда благодарение на децата. Ето какво споделиха младите таланти.

 

АЛЕКСАНДРА ЙОВЧЕВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудното беше да призная, че това е моя лична история, а не нещо, което просто съм измислила.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Да имаше такива моменти и тогава беше най-страшното да знам, че ще съм уязвима на сцената, но също трябваше просто да премина тази стена която ме делеше от това да съм истинската аз.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

За това, че и на нас ни е трудно малко или много за това, че искаме да говорим да се изявяваме да бъдем разбрани, но никога не ни чуват.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Да знаят, че не са сами и никога не е страшно да говориш.

 

МОНИКА НИКОЛОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудното за мен беше да изрека на глас моменти от монолога, които звучат прекалено истински.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Да. Най-уязвима се почувствах в паузите. В моментите, в които няма емоционален изблик, а тишина. Тогава сцената остава напълно гола и няма зад какво да се скриеш — оставаш само ти и истината, която носиш.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Според мен възрастните често не разбират колко уморено е нашето поколение от това постоянно да изглежда силно, спокойно и „добре“. Ние сме свикнали да крием много неща зад хумор, ирония или увереност, а понякога точно най-шумните хора са най-самотни.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

„Понякога най-силните хора са тези, които най-отчаяно се надяват някой просто да ги попита дали са добре.“

 

НАЗИФЕ РИФАТ

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудно ми беше да кажа неща, които реално и аз съм мислила, но никога не бих казала на глас просто така.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Да, най-вече в момента, в който осъзнавам, че цял живот съм се крила, а после някой най-после ме забелязва.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Че понякога хората, които най-много мълчат, мислят най-много.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Всеки се опитва да сглоби себе си, дори да изглежда сигурен отвън.

 

КАЛИНА ПОПОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Нищо в монолога ми не беше сложно за споделяне. Нещата които казвам са шеговити и е лесно да се кажат на глас пред публиката.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Не се чувствах уязвима заради нещата които говоря на сцената. Чувствах се уязвима когато си мислех че не се справям достатъчно добре.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Нашите емоции също са истински. Имаме право да сме тъжни или гневни и не можете да пренебрегвате начина по който се чувстваме само защото сме малки.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Всеки човек около вас има какво да каже, но за да го чуете трябва да се заслушате.

 

НИЯ ХРИСТОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудно ми беше да кажа на всички, които не вярват в мен, че въпреки техните думи, аз ще продължа да следвам мечтата си на всяка цена.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Най-уязвима се чувствах, когато работихме по самият текст и разбрах, че ще трябва да призная на всички как се чувствам.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Че ние не сме по-различно и усъвършенствано поколение, а сме точно като тях – хора, които просто искат да намерят правилният път, дори и да не е свързан с модерни науки.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

„Ние „модерните деца“ не сме по-различни от вас.“

 

МИЛЕНА КЕМАЛОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Да говоря за пръв път за проблемите си, а именно за чувството, че си сам и за усещането, че няма на кого да се подпреш когато имаш нужда.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Да има. Момента, в който разкривам себе си пред обществото и така чувствам, че все едно съм “гола” пред една голяма публика. А именно този момент е от частта “понякога ми се иска…” до края.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Смятам, че повечето възрастни не приемат нашето поколение толкова насериозно, затова не виждат това което искаме да кажем на глас или по-скоро не искат “да го приемат”.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Ако можеше да оставя едно изречение на хората след спектакъла, то би звучало така: “Първата крачка да бъдеш чут е да бъдеш видян”

ВИКТОР МИЛАНОВ

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Че всички сме еднакви и равни независимо от професия, пол, социално положение и трябва да се подкрепяме.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Когато трябва да се предаде дълбоко послание към зрителя което е скрито под комедиен текст.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Не сме толкова малки и недорасли колкото изглеждаме.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Бъдете разбиращи и изслушвайте децата. Понякога могат да ви дадат по добър съвет от който и да е възрастен.

 

МАРИЯ СТОЙНОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

В моя монолог имах за цел думите да не играят ролята на вратичка към самата мен, а по-скоро да служат като развлечение за публиката – и бях сигурна, че ще я постигна. Но след първата репетиция разбрах, че това не е възможно да се случи. Защо ли? Защото на пръв поглед сладките и така мили думички като например ,,семейство”, ,,най-добър приятел” и ,,истинска любов” се оказаха най-трудни за изричане. В този момент наистина изпитах страх-страх от това дали ще мога да се пречупя и да говоря пред публика по този искрен начин, по който желая.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Моментите, в които се чувствах уязвима не бяха тези на сцената, а по скоро в периода на анализа на текста с моя ръководител. Изведнъж става така, че се отварям изцяло към човек, към когото до сега не съм правила нещо подобно и изказвам всичко, което ме интересува и съм преживяла. И в същото време не знаех как той ще реагира . Но в крайна сметка, не беше никак страшно! А на сцената…цялото притеснение се изпарява.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

На този въпрос смятам, че няма да изненадам никого с отговора си, но родителите до ден днешен не биха простили на създателите на Ютуб, Инстаграм и ТикТок. За тях социалните мрежи са едно бяло петно, чието съществуване е безмислено и необяснимо. Но за съжаление родителите ни не могат и не съм сигурна дали изобщо ще успеят да разберат, че именно чрез смартфона в повечето случаи намираме тази утеха и спокойствие, от което се нуждаем.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Отговор: „Ако не ти, тогава кой?”

 

ПЕНЧО ГАНЧЕВ

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Трудното при мен беше да покажа откровеността си чрез изразяването ми на текста и истиността в него.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Не бих казал уязвимост, по скоро нуждата да кажа това, което ми нашепва емоцията.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Според мен – това, че сме много по чувствителни и изживяваме всеки един момент по-дълбоко отколкото те си мислят.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Дали се отнасям достатъчно добре към околните и близките, а и към себе си?

 

АЛЕКС ПЕТРОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудното, което трябваше да кажа на глас е признанието, че мълчанието ми рядко бива от безпроблемност. За пръв път съм искрена в причините си за вечното ми мълчание.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Не бих казала, че до момента съм се чувствала уязвима на сцената. Възможността да изкажа истината си на глас, без да бъда прекъсвана, ме изпълваше с енергия и вътрешно ме тласкаше към още искреност. Да бъдем истински чути е наградата за нашите битки.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Възрастните най-често не успяват да разберат, че модерните технологии и всички помощни средства днес, не осигуряват лесен живот. Като деца от ʼНовото поколениеʼ, всички очакват от нас да живеем безпроблемно. Но най-тежките битки се водят отвътре, където помощ няма. А натиска от обществото за привидна леснота и благополучие, ги прави още по-непобедими. Животът е еднакво труден, независимо от епохата в която се намираме.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

Ако искате да бъдете видяни, изправете се. Ако искате да бъдете чути, говорете високо. А когато някой друг се изправи, седнете и замълчете.

 

НАДЕЖДА ДИМИТРОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Това че не искаме перфектни родители, а присъствие, някой да ни обича дори когато не сме безгрешни!

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Да, особено в моментите, в които монологът ми говори за страха да не разочароваш някого и за нуждата да бъдеш разбран.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Че зад това, което понякога изглежда като мързел или безразличие, всъщност стои огромен натиск и страх от провал. Нашето поколение постоянно живее в сравнения и очаквания.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

„Най-важното нещо днес не е да сме перфектни, а истински!“

 

ЕЛИЦА КИРОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудното нещо, което трябваше да кажа, или по-скоро да призная, беше, че за да се чувствам като част от групата, трябва да се крия зад чужди образи и мнения, вместо да изграждам собствени.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Почувствах се уязвима, когато за първи път се изправих на сцената и си казах монолога, защото на лист е едно, а да трябва да го изрека на глас, е съвсем различно.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Мисля, че на възрастните може да им бъде трудно да разберат, че понякога техните очаквания ни поставят под едно огромно, задушаващо напрежение. А когато не успеем да ги задоволим, започваме сами да се критикуваме.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

,,Дали хората, които познавам минават през същите неща?”

 

ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Най-трудното нещо, което трябваше да представя на публиката беше да изляза пред тях без страха ми от това как те ще ме възприемат. Дали ще погледнат на сънищата ми с насмешка или реално ще се заслушат в това, което казвам и ще погледнат през моите очи, за да видят страховете ми. Да разберат, че ние сами на себе си сме си най-близки и не трябва да бягаме и да се страхуваме от това, което знаем за себе си.

Беше ме страх, че няма да се заслушат в думите ми и ще ,,продължат да стоят в зоната си на комфорт, която всъщност е просто клетка”

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Почувствах се уязвима първите пъти, в които казвах монолога си пред останалите от студията. Страхувах се, че ще видят моето колебание и несигурност. Страхувах се, че те ще се представят по-добре от мен, а аз ще остана на същото ниво- изостанала.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Възрастните не успяват да разберат колко изморяващи могат да бъдат технологиите и социалните мрежи. Мислят си, че ни мързи, а ние просто сме изтощени от нереалистичния стандарт на живот, който трябва да водим. От натиска, идващ от връстниците ни, който те никога няма да разберат.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

,,Истински страшното е това, което знаем за себе си и го игнорираме просто, защото е по-лесно, по-безопасно, истински страшното е да останем в зоната си на комфорт, която е просто клетка”

КАЛИНА КОСТАДИНОВА

• Кое беше най-трудното нещо, което трябваше да кажеш на глас пред публика?

Това че съм подминавана и нечута.

• Имаше ли момент, в който се почувства истински уязвим/уязвима на сцената?

Усетих една уязвимост при първите дни когато още си четох текста пред останалите от театралната трупа.

• Какво според теб възрастните най-често не успяват да разберат за вашето поколение?

Възрастните много често не успяват да разберат кое за нас е истински проблем и кое – преувеличаване. Не те изслушват и не вникват в проблема, който те гложди постоянно. Разбира се това не важи за всички възрастни.

• Ако можеше да оставиш едно изречение в съзнанието на хората след спектакъла — какво би било то?

При следващия ти разговор на по-сериозна тема с тийнейджър или дете, ИЗСЛУШАЙ ГО! Колкото и наивно да ти звучи.

 

Спектакълът „Гласове“ е много повече от театрално представление – онзи мост между поколенията, който ни дава възможност най-после да чуем онова, което младите хора толкова силно искат да ни кажат, но често спестяват в ежедневието. Това е покана да слезем от онлайн пространството, да оставим екраните настрана и да се срещнем на живо, за да усетим истинската, неподправена енергия на казанлъшките таланти.  Децата от Младежка театрална студия „Мая Стоянова“ канят всички жители и гости на града на тази незабравима премиера. Тя ще се състои на 29 май (петък) от 19:00 часа в салона на НЧ „Искра-1860“. Билети могат да бъдат закупени на касата на читалището. Заповядайте, за да изслушаме децата си заедно!