Защо 2Х22? – Огън и лед – Ваня Тонова и Христо Димитров

Защото са две дебютни изложби на двама от членовете на Национално сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева“ – Ваня Тонова и Христо Димитров.

Ето какво ще Ви очаква в галерийната зала на музея:

Изложбата „Различната еднаквост“ на Ваня Тонова

„Проектът представя кадри, заснети през август 2024 и август 2025 г., на две локации в Европа – полупустинята Bardenas Reales de Navarra в Испания и ледниковата шапка Jostedal в Норвегия. На пръв поглед коренно различни по местоположение и климат, но криещи сходства, за които дори не подозираме.

Историята и на двете места започва с вода. Но докато при първото водата е напуснала района преди милиони години в резултат на природни влияния, то при второто тя е на път да изчезне само за стотици години – главно поради човешкото въздействие върху глобалния климат.

Как различното може да бъде еднакво и как човешката дейност за кратък период може да доведе до нещо, за което на природата ѝ е отнело милиони години.

За природата, промените и ролята на човека. За неочакваните прилики, съпътстващи очакваните разлики.

Изложбата „Силата на елементите: Моят диалог с Исландия“ на Христо Димитров, AFIAP

„Тази изложба не е просто колекция от пейзажи. От първото ми стъпване на исландска земя през 2017 г. до днес – след четири завръщания към този суров северен бряг – моят обектив се превърна в инструмент за разбиране на една първична сила, която не подлежи на опитомяване. През годините Исландия ме научи, че природата не е просто декор, а жив, дишащ организъм.

В тези кадри се опитах да уловя не само грандиозния мащаб, но и тишината между ударите на вълните. Исках да покажа контрастите, които дефинират острова: нежността на лилавите лупини пред острите зъби на Вестрахорн и непоколебимата вяра на малката черна църква, изправена срещу арктическата снежна буря. Моята цел е да разкажа историята на една земя, която още се създава пред очите ни чрез огън, лед и вятър.

Пейзажната фотография за мен е форма на смирение пред природата. Тя е търпението да изчакаш светлината да докосне върха на Киркюфел или танца на Северното сияние. Чрез тези фотографии ви каня да се почувствате едновременно малки пред величието на планетата и безкрайно свързани с нейната първична енергия. Това е моята любов към Исландия, споделена с Вас.“

Съпътстваща изложба „Тихите върхове на душата. Непал: Отвъд върховете“ на Христо Димитров, AFIAP

„За повечето пътешественици Непал е синоним на хималайските гиганти, на вечните снегове и амбицията за покоряване на върхове. Често обаче, вперили поглед нагоре към небето, ние пропускаме да погледнем в очите хората, които живеят в подножието им. С тази фотографии искам да ви отведа отвъд мащаба на планината и да видите в красота в простичкия, неподправен живот.

Моето послание: Често казваме, че отиваме в Непал, за да намерим себе си сред природата. Но истинският Непал се разкрива едва когато спрем да бързаме към следващия превал и седнем на прашната земя до някой непознат.

С тази изложба Ви каня да слезете от пътеките за трекинг и да влезете в домовете и храмовете на тези хора. Искам да Ви покажа, че в тяхната простота се крие най-голямата сложност на битието – способността да бъдеш щастлив с малко и да почиташ всеки миг като свещен.“

За авторите:

Коя е Ваня Тонова?

Ваня Тонова е фотограф, живее и работи в България. В работата си изследва връзката между човека, природата и времето, като се фокусира върху пейзажната, документалната и репортажната фотография. Интересът ѝ е насочен към автентичните моменти и промените в средата – както естествени, така и породени от човешка намеса.

Тонова работи с фотографията като средство за наблюдение и разказ, често чрез дългосрочни проекти. Нейни фотографии са отличавани в национални и международни конкурси, сред които National Geographic, 35AWARDS, International Photo Salon Plovdiv и конкурси под патронажа на FIAP, GPU и CAPA. Тя е член на Национално сдружение „Фотографска академия Янка Кюркчиева“ и IAAP.

В своята практика авторката вярва, че фотографията има силата не само да документира, но и да създава съпричастност и промяна.

Кой е Христо Димитров от първо лице:

„Здравейте, казвам се Христо Димитров и за мен фотографията е много повече от запечатване на кадри – тя е езикът, на който разкривам красотата на света така, както я виждам и чувствам. Вярвам, че визуалното изкуство притежава уникалната сила да заличава граници и да обединява хора от различни култури. Затова влагам цялото си търпение и страст във всяко изображение, което създавам.

Моят път и философия

Започнах своя път във фотографията през 2005 г. Професионалните ми търсения са съсредоточени основно в пейзажната и травъл фотография – но пейзажът е жанр, който за мен е близка среща с природата. Природата е непредсказуема и често изисква изключително търпение, но вярвам, че дори когато надеждата изглежда изгубена, тя винаги ни подарява онзи магичен, неповторим момент, който заслужава да бъде запечатан вечно.

Отличия

До момента съм носител на над 100 награди, като от тях 40 златни, сребърни и бронзови медали, както и множество почетни отличия от международни конкурси под патронажа на FIAP в Индонезия, Исландия, Черна гора, Турция, Чехия, Хърватия и много други.

Първата ми и може би най-запомняща се награда беше: ЮНЕСКО Humanity Photo Awards (Китай): Първият българин с отличие в категория „Архитектура“ (Пекин, 2013) и многократен носител на награди за документална и архитектурна фотография (Шангри-Ла, 2015). Моите кадри са включени в албума на ЮНЕСКО „Memories of Mankind“ за 2013 г. и 2015г..

Фотографията за мен остава непрестанно пътешествие и търсене на онези уникални мигове, които природата разкрива само пред най-търпеливите обективи.“