Каква е връзката между опазването на културното наследство и климатичните промени?

„Днес приемаме, че всички сгради се разрушават и се подменят с нови, овен тези, които имат статут на културна ценност и трябва да опазваме. А не е ли време да приемем, че всички сгради трябва да бъдат запазени и преизползвани, освен тези, за които се докаже обратното? В Сидни средният живот на една сграда е 37 години. А са необходими 63 години, за неотрализиране на СО2 от разрушаването на една сграда в сравнение с нейното преизползване.“

„Строителството е основен замърсител с СО2, а с това една от причините за климатичните промени. В сградите има складиран СО2, който трябва да се оценява като критерии при издаване на разрешително за строеж. Такива регулации са вече факт в Дания, Франция и Холандия.“

Тези и още много нови идеи чух днес на годишната среща и симпозиума на ISC20C. Това е Международният научен комитет за опазване на наследството от 20 век към ИКОМОС, към който съм член.
И така работата по Проект Бузлуджа ме отведе чак в Операта в Сидни.