Мястото на Алеко Константинов и героя му Бай Ганьо в съвременния живот

Образът на Алековия Бай Ганьо е напълно актуален в нашето съвремие. Около тази позиция се обединиха участниците в шестата среща-разговор от инициативата на БТА “Алеко днес”, посветена на 160-ата годишнина от рождението на Алеко Константинов, която се състоя в Националния пресклуб на Агенцията в Казанлък. Инициативата беше представена от литературния историк доц. Йордан Ефтимов, а в срещата участие взеха директорът на Общинска библиотека “Искра” Теодора Георгиева, преподавателят по български език и литература в местното Основно училище “Георги Кирков” Миглена Шуманова, дългогодишният журналист Ваньо Стоилов и Румен Сомов, потомък на Ганьо Сомов от казанлъшкото село Енина, смятан за прототип на Алековия Бай Ганьо.

Доц. Ефтимов припомни част от богатата биография на Алеко Константинов и подчерта, че целта на инициативата на БТА е всеки от участниците да разгледат неговото творчество от своята гледна точка. Според него много любопитно е присъствието на Алеко Константинов навсякъде в страната по един или друг начин.

Теодора Георгиева подчерта, че Алеко Константинов е изключително ерудирана личност, и то не само за времето си. “Той е имал възможността да пътува и да направи съпоставка на българската народопсихология с тази в по-напреднали страни”, коментира тя. По думите и според статистики сборникът за Бай Ганьо заема първо място в класациите за най-ползвана литература, както и шесто място в топ 20 за най-търсено заглавие в библиотеките. По нейно мнение това означава, че творчеството на Алеко Константинов не се търси само от ученици, които го изучават по учебен план. Има и местен автор – д-р Генчо Китипов, който си е направил труда да събере характерните особености за личността на Бай Ганьо и да издаде книгата “Събирателният образ на Бай Ганьо”. Георгиева цитира и известния местен писател Димитър Чорбаджийски – Чудомир, който казва: “Бай Ганьо ли, огледайте се – у нас байганьовци има по всички етажи на обществения живот“.

Миглена Шуманова коментира как учениците възприемат творчеството на Алеко Константинов. Според нея те се впечатляват изключително много още от биографията и личността на автора, което ги кара да започнат да търсят допълнителна информация. “Много често те са се сблъсквали с анекдоти за Бай Ганьо, но го виждат в съвсем различна светлина по време на изучаването на произведението”, коментира тя. По думите и в началото текстът е труден за разбиране, но след по-задълбочен анализ, започва да харесва на учениците, защото те си представят нагледно образа, разбират, че той е актуален в нашето съвремие и много често описват подобни ситуации от ежедневието, както и поведение на такива хора.

Според Румен Сомов Бай Ганьо е надхвърлил своя автор по популярност. Въпреки това той изрази мнение, че на героя не е обърнато достатъчно внимание и посочи, че по тази причина работи по създаването на музей на Бай Ганьо в село Енина, който няма да има нищо общо с никоя от българските държавни музейни институции. “Музеят ще бъде направен така, че да привлича много посетители, защото това е най-изявеният литературен герой в България”, отбеляза той. Според него сред българския народ подсъзнателно има едно отричане, че това е събирателен образ, и че българинът има неговите черти на характера. Сомов посочи, че хуморът винаги засяга подобни теми и в този жанр е нормално да се описват недъзите на едно общество. “Може би ще спрем да се обиждаме, когато започнем да се разграничаваме от образа на Бай Ганьо”, изрази мнение той.

Ваньо Стоилов посочи, че макар да не бил журналист, името на Алеко Константинов присъства в трудовете на изследователя на българската журналистика на проф. Георги Боршуков. Тази година се навършват 120 години от рождението на проф. Боршуков, който е казанлъчанин, а неговият баща е бил кмет на града, допълни той. В статия на проф. Боршуков за българската журналистика от периода 1879 – 1885 година, цитирана от Ваньо Стоилов, се казва : “През 1885 година българският периодичен печат и по-специално вестниците са на предела, при който буржоазният печат изпадна във все по-голяма колоритност що се отнася до езика, във все непозволени крайности. Това е времето, когато байганьовщината в журналистиката се проявява все повече и повече”.

В края на инициативата на Българската телеграфна агенция ще бъде издадена книга, в която 160 различни личности от страната ще участват със своите 160 думи за Алеко Константинов.

БТА

Инициатива „Алеко днес“, Казанлък, участници: Теодора Георгиева, директор на Общинска библиотека „Искра“, Ваньо Стоилов, журналист, доц. Йордан Ефтимов, литературен историк, Румен Сомов, потомък на Ганьо Сомов от Енина, Миглена Шуманова, преподавател в ОУ „Георги Кирков“